Нишко въстание
Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи. Въстаническите действия протичат в периода април - юни 1841 г.
Повод за въстанието е издевателство - клане на мъже и насилия над жени на Великден в църквата на село Каменица. По това време племенникът на нишкия управител Сабри Мустафа паша след като не успял да накара харесана от него мома да приеме исляма, я убил.
Център на въстанието е село Каменица, като то постепенно се разраства в Нишко, Пиротско (Темничко) и Лесковачко. Въстанието е стихийно, зле организирано и подстреквано от умело режисираната сръбска пропаганда, преследваща своите цели. Въстаниците са въоръжени с коси, брадви, вили и тояги, като на 5-6 души се е падала по една пушка при оскъдица на куршуми.
Водач на въстаниците е Милое Йованович - кнез на село Каменица. Сред имената на неговите водачи са и тези на Никола Сръндак от село Горни Душник; Станко Антонов-Бояджията, Мита Деда-Уин, Цветко Куцула и Цеко Вучков от село Власотинци; Коце Мумджията от град Лесковец; Стоян Зиков от село Горни Матеевец; поп Георги от село Поляница; Илия Николов от село Ястребец; Лепое Николов от село Гаре; Стоян Чавдар от село Кърчимир, Цветко Просек от село Просек; Стоян и Китка от село Кравля; Сава Рожин, Цеко Михайлов и Мишо Браканлия от град Враня. Исканията на въстаниците са умерени - да се спазва Гюлхански хатишериф, да бъдат прекратени издевателствата на местните управници, да се подобри събирането на данъците, т.е. не против султана /разбирай османската власт/, а против подкупните му слуги.
Първоначално въстаниците постигат определени успехи. Ето какво предава руския историк Нил Попов в "Актове върху българското въстание в 1841 и 1842 година" :
„ | От сръбската граница, 17 април. - И днес още я няма Цариградската поща. Въстанието в България взема все по-големи размери. Казват, че стигнало вече близу до Ниш и дошло до кръв, и българите надвили турците и арнаутите. Естествено е, че българите по тоя начин съ се окуражили още повече.[1] | “ |
В отговор на действията на въстаниците Сабри Мустафа Паша събира за седмица 2000 души доброволци мюсюлмани - арнаути. Въоръжава ги, включително с 4 топа.
В няколко свирепи сражения и двете страни дават жертви. Най-накрая в Каменица, затворени в каменната кула петнадесетина мъже воглаве с водача на въстанието Милое Йованович отказват да се предадат, сражавайки се докрай, подир което намират смъртта си.
От башибозука са оплячкосани и изгорени 225 села, разграбени са църкви и манастири, а в Княжество Сърбия преминават 7 - 10 хил. бежанци. Европейската и руската преса, а и дипломация реагират гневно на случилото се и настояват за спазване на хатишерифа, разследване и наказания за виновниците и от двете страни.
Османската империя изпраща от Одрин в Ниш румелийския валия Якуб паша, който трябва да издири виновниците за пролятата кръв и да убеди бежанците да се завърнат по селата си. Единственото което прави валията след въстанието, е да смени нишкия управител с Исмет паша от Бурса.
След въстанието се намират у албанците 1600 глави добитък, които си и остават у тях, тъй като те твърдят пред новия представител на властта, че са го придобили чрез законни сделки.