версия 4

Втора Българска държава

Калоян

Калоян (Йоаница), по-късно станал известен с прозвището „Ромеоубиец“, се възкачва на престола, когато държавата е нестабилна заради болярските опозиция и отцепничество. През 1202 г. Католическата църква организира Четвъртия кръстоносен поход. По предложение на Венеция рицарите нападат пристанището Зара, плячкосвайки го. След това предложение Венеция сключва съюз с Алексий Ангел, който по това време е в тъмница, заедно с баща си — бившият василевс Исак II Ангел. Рицарите се отправят къмКонстантинопол. Византийският император Алексий III Ангел сключва мир с цар Калоян, като в договора е включено, че под властта на Калоян попада цяла Северна България,Браничевската и Белградската област, част от Северна Тракия и Македония. По това време Унгария окупира Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян обаче събира кумански наемници и успява да прогониунгарците от земите си. Още през 1199 г. папа Инокентий III предлага на Калоян да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството наКатолическата църква, а с което и положението на папоцезаризъм (надмощие на Църквата над светските владетели, присъщо за католическия свят в Западна Европа; папата е над цезаря). В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточняват условията на евентуалната уния. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убеждава унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това, което иска, Калоян демонстрира брилянтна политическа мисъл и умело еквилибрира между Изтока и Запада, като симулира преговори с Византия за провъзгласяването му за цар (цѣсарь — цезар), титла, равностойна на император и признаването на автокефална Църква. Желанието на Калоян е България да остане в сферата на влияние на източноправославието, където властва цезаропапизмът (владетелят не се ръководи от Църквата; цезарят е над папата).

На 13 април 1204 г. кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превзематКонстантинопол и временно прекратяват съществуването на Източната римска империя (Византия), от която се запазват няколко обособени територии — Никейската империя (считана за наследник на Византия), Епирското деспотство (също имащо претенции за наследяване на византийския трон), както и отделилата се седмици по-рано Трапезундска империя. В превзетите територии кръстоносците основават Солунското кралство и новосъздадената Латинска империя. На 8 ноември е сключена унията, като папата дава на Калоян титлата крал (по-нисша титла от цар) и титлата примас на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и патриарх. Цар Калоян подписва клетва-договор, в която той се задължава да признае върховенството на Римокатолическата църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбира, че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпраща писмо на латинския императорБалдуин Фландърски с предложение за сключване на мирен договор. Императорът, обаче, отхвърля искането и проявява претенции към българските земи. В началото на 1205 г. Калоян сключва договор с византийската аристокрация за общи действия срещу латинците.

Царският печат на Калоян, гласящ: „Калоян - цар на българите.

По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстават срещу властта на Балдуин, а българската войска им се притича на помощ. При Одрин Калоян изпраща куманската конница, която повлича след себе си рицарите, увлечени в преследването те попадат на българска засада, в която голям брой от рицарите биват избити. В боя е пленен император Балдуин Фландърски, който бива заточен в едноименната кула в Търновград. След битката при Одрин българската армия напредва към Тракия и Македония, което всява смут във византийската аристокрация, която се отказва от договора си с цар Калоян. Разгневен от това, Калоян навлиза в Пловдив и изколва отстъпниците. През 1207 г. войната се разгаря с пълна сила, а цар Калоян сключва договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсажда Одрин, а конницата достига до Константинопол. Обсадата продължава дълго време и в крайна сметка куманите се оттеглят. Калоян снема обсадата над престолния град и преминава с войските си в Беломорска Тракия, за да обсадиСолун. В навечерието на решителния щурм Калоян бива убит от болярски заговор, начело на който са племенникът му Борил и куманският войвода Манастър.


Цар Иван Асен ІІ

По време на управлението си Борил губи Пловдив, Белград, Браничево и Ниш. През 1213г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с Латинската империя. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал Бела IV, с което отношенията с Унгария се подобряват.

През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар Иван Асен I, които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се затваря в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачва Иван II Асен.

Иван Асен II разбира ползата от династичните бракове и при връщането на унгарския кралАндраш II е договорен брак между българския цар и дъщерята на Андраш II — Ана. Като зестра Иван Асен II получава дългогодишно оспорваните територии Белград и Браничево. Тази негова политика на политическо сключване на бракове с цел придобиване на територия, осигуряване на съюзник или временно запазване на мирното статукво извежда България на три морета и до края на Иван-Асеновото управление я превръща в една от най-мощните държави на Стария континент в този период.

В южната част от полуострова Епирското деспотство стремглаво набира сила, като неговият владетел Теодор Комнин превзема Солунското княжество. Иван Асен II урежда династичен брак между една от своите дъщери и Теодор Комнин, с което си осигурява временна сигурност откъм южните предели на царството.

През 1228 г. почива латинският император Робер дьо Куртене, а на престола се възкачва малолетният му брат Балдуин II. Сключен е мирен договор между латинските барони и Иван Асен II за това регент на Балдуин II да стане българският цар. Договорът бива скрепен с годежа на малолетната дъщеря на българския цар Елена с Балдуин II. Като клауза българите се задължават да помагат на Латинската империя във войните ѝ с Епир, а Пловдив бил върнат отново в български ръце. Латинците, обаче, решават да се презастраховат от евентуалните амбиции на Иван Асен II и зад гърба му сключват договор с бившия йерусалимски крал Йоан дьо Бриен (Жан дьо Бриен), като го приемат за настойник и обещават Балдуин II да се сгоди с дъщеря му Мария дьо Бриен.

През 1230 г. опасенията на българския цар за офанзива от страна на Епир се оправдават и Теодор Комнин напада България. Двете армии се срещат на 9 март в битката при Клокотница. Българският владетел проявава стратегическо и военно майсторство, като успява да разгроми по-многобройната вражеска армия. Самият Комнин бива пленен заедно със семейството си, а пленените войници са освободени — почти безпрецедентен акт във военната история на Средновековна Европа. Последица от битката при Клокотница е разпадът на Епирското деспотство, като само в Солун продължава да управлява в качеството си на васал на България братът на Теодор Комнин — Мануил.
Действията на латинците стават явни за Иван Асен II чак през 1231 година, когато Жан дьо Бриен бива коронясан официално и бива обявен за настойник на Балдуин II, в разрез с договора, сключен по-рано с България. Иван Асен II скъсва унията с Римската църква и премахва търновския архиепископ Василий, който бил проримски настроен. В отговор на това папа Григорий IX успява да склони унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупират Белград и Браничево, но биват бързо разбити от българската войска. България влиза в съюз с новия сръбски крал Владислав, като бил сключен династичен брак между една от дъщерите на Иван Асен II и Владислав. След това царят обръща вниманието си към разправа с латинците. България иНикейската империя започват да водят преговори за съвместни действия срещу Латинската империя. От страна на Иван Асен бива търсено разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император (и наследник на византийския престол)Йоан III Дука Ватаци пък гледал на съюза с България като възможност за обсаждането на Константинопол от двете му страни. С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която била сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследникТеодор II Ласкарис бива скрепен договорът между България и Никея. На събор в Лампсак (тогава в Никея) архиепископ Йоаким I Български бил провъзгласен за патриарх на българите. През 1235 г. Константинопол е обсаден, но обсадата не дава резултат. Иван Асен II разваля договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на царя за заеме мястото му като единствен жив регент. Българи и латинци сключват договор срещу Никея. Бива обсадена крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнава, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II вижда в това нещастие „божие наказание“ и отново сключва договор с Никея. Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се жени за племенницата на Теодор Комнин  Ирина Комнина. Българският цар умира през 1241 г., с което идва краят на възхода на Второто българско царство.

Крах

Падане на България под Османска властВ средата на XIV в. броя на балканските държави се ...Падане на България под Османска власт
В средата на XIV в. броя на балканските държави се увеличава.Никой от 
техните владетели не може да установи хегемония и над близките си съ-
седи,но военните конфликти са предпочитано средство за уреждането на
отношениета помежду им.Постоянните войни,увеличават нетърпимо данъчното бреме и раждат бунтове.Апроизводството изцяло се подчинява на една минимална цел-оцеляването.
Към всичко това се добавя проклятието на чумите.Липсата на хора от средата на XIV в. става хронически проблем за Балканите.
Централната власт служи като постоянен регулатор на отношенията между аристокрацията и останалите прослойки.Кризата зопочва,когато
зад централната власт престава да стои подобаваща сила.Резултатът е 
един:сепаратизъм.Царя,принуден от обстоятелствата да прави компро-
миси с една силна аристокрация,той е безпомощен да защити всички 
свой поданици.

Човекът постепенно се отчуждава от държавата.Османците слагат началото на своето завоевание на Балканите.Единствения организатор
опит за противопоставяне правя братята Вълкашин и Углеша,самостоя-
телни владетели от Македония.На 26.IX.1371 г. техните войски претър-
пяват съкрушително поражение при Черномен.Византийския импера-
тор и българският цар са принудени да признаят върховенството на султана.
Основател на османската държава в Мала Азия е Осман I(1299-1324).Мно-
го различни номадски племена , изповядващи исляма,се нареждат зад 
победителя.Поданиците на султана са хора от различен етнически про-
изход.Мурад I пръв полага грижи за администрирането на покорените
земи.Превръща Адрианопол в османска столица на Балканите.Всички 
завладени земи са разделени на бейлербейства-големи области.Владе-
нията в Европа съставляват бейлербейство Румели(Рим).Османците започват настъпление в три посоки:към Егейска Тракия,към София и към Добруджа.
При Баязид I(1389-1402) приключва завладяването на МалаАзия и цяла
Македония .Три години Баязид посвещава на завоюването на България,
Като превръща нейната зависимост в пряко подчинение.Баязид се сблъсква с друг,не по-малко амбициозен ислямски владетел-Тамерлан.
През 1402 г. при град Анкара той понася единственото си,но страшно
Поражение.

Мизия е ясно разделена на три:Видинско царство на Иван Срацимир,
Търновско царство на Иван Шишман иДобруджанско княжество.Обосо-
бяването на Търновското и Видинското царство извършва самият Иван
Александър,поделяйки още приживе своите владения между двамата си
синове, без да може да предотврати острия конфликт помежду им.
Иван Срацимир(1356-1396) скъсва с Търново още докато баща му е жив и брат му Иван Шишман(1371-1395) е првъзгласен за наследник на Търнов-
ския престол.Той с всички средства отстоява независимостта си и нари-
ча себе си”цар на българите”.Противопоставянето е толкова силно,че се
посяга и на единството на Българската църква.Видинският и Добруджан-
ският митрополити отхвърлят върховенството на Търновския патриарх се обявяват за подчинени пряко на Константинополската патриаршия.
Парализирана от вътрешни междуособици,България е напълно лишена
от възможността да подкрепи борбата на българите в Родопите и Маке-
дония.Дори когато през 1373 г. Иван Шишман е принуден да се признае 
за васал на султана, конфликтите му с Видинското царство продължава. 
През 1387 г.,османците претърпяват тежко поражение при град Плоч-
ник.Силна османска войска,осъществява наказателна военна операция в 
Североизточна България.И Иван Срацимир признава върховенството на
султана при познатите условия-да плаща данък и да му предоставя свои 
войски. 
През 1393 г.,след тежка тримесечна обсада,Баязид превзема Търново и
подлага на жестоко клане столичното население.
Кръстоносният похд срещу османците,организиран от унгарския крал Сигизмунд,в 1396 г. достига Видин,Иван Срацимир се обявява за съюзник на унгарския крал и след поражението при Никопол е прину-
ден да сподели съдбата на победените.Последното парче българска земя
губи своята независимост.По същото време и Добруджнското княжество
е покорено от турците и предадено под властта на византийския император.
Уеб сайт в alle.bg